Интервюта

Миряна Каранович: Живеем в някакъв абсурд

<    обратно

Сръбският филм „Реквием за г-жа Й" на Боян Вулетич бе сред претендентите в международния конкурс на тазгодишното издание на „София филм фест". Продукцията си тръгна с наградата на ФИПРЕССИ, а за представянето му в София пристигна и голямата сръбска актриса Миряна Каранович, позната на българската публика от култовите филми „Ъндърграунд" и „Баща в командировка", както и от носителя на Златна мечка от "Берлинале" „Гърбавица". Въпреки изключително натоварената й програма успяхме да си поговорим с Миряна Каранович за актьорските й роли, режисьорския й дебют, както и какво й предстои.

Казват, че сте много емоционален човек.

Не бих могла да бъда актриса, ако нямам този емоционален заряд, който ми позволява да разбирам и да изпитвам емпатия към различни хора. Един е начинът, по който преживяваш обикновения живот, а друг е, когато играеш роля. Там първо търся в себе си, в собствения опит, в различни слоеве, различни фази. И, разбира се, не откривам всичко.

Ролите Ви в „Гърбавица" и в режисьорския Ви дебют „Добра жена" са на жени, които изглеждат слаби и тихи, но всъщност са много силни и борбени. Защо се насочихте към тях?

През последните десет години започнах да получавам и играя роли на жени, при които в началото това, което е вътре в тях, остава скрито. Това е някакъв вид отбрана, щит срещу света. Такива филми са „Госпожица" на Андреа Щака, „Гърбавица" на Ясмина Збанич, моят филм „Добра жена" и сега „Реквием за г-жа Й." на Боян Вулетич. Всички те имат различни образи, но и нещо общо. Като актриса за първи път се срещнах с този тип образ в Швейцария с филма на Андреа Щака „Госпожица". Тогава за първи път видях, че е възможно да играеш някой, който е изпълнен с емоция, но изобщо не я показва. Там главната героиня е твърда, груба, неприятна личност, и аз успях, въпреки нейната маска, да направя така, че хората да видят и нейната скрита слаба страна. След този случай такъв тип роли все повече привличаха интереса ми. А г-жа Й., която гледахте тук на „София филм фест", наистина отива до края. Тя е един много силен образ, защото не подтиска емоцията, а просто се е предала и е оставила всички свои емоции по някакъв начин да „изтекат". И ето - не трябва нищо повече. Всъщност това, което се случва накрая на филма, е някакъв вид ново начало.

Филмът „Реквием за г-жа Й" е за депресията на една жена, но същевременно е изпълнен с много комични моменти. Според Вас кое е лекарството за депресията: смехът или търпението?

Независимо че г-жа Й. е в депресия, животът около нея ври. Всички тези хора около нея са живи: функционират, борят се, плачат, надяват се на нещо. И всъщност тази контра между г-жа Й. и всички около нея произвежда тези комични ситуации. Хората, които са в депресия, не могат да чуят шегата, анекдота. А когато сте отстрани, първо виждате абсурда. Ние често живеем в някакъв абсурд и това е част от живота. Случват ни се абсурдни неща - например да видим човек, който се подхлъзва, размахва ръце и тяло, пада и ние намираме това за ужасно смешно, а този човек може да си е счупил ръка, крак... Това са житейските ситуации.

mirjana2_600

Кое повече съсипва г-жа Й. - бюрокрацията, с която се сблъсква, или собственото й семейство?

Има една фраза: „Това, което не ни убива, ни прави по-силни". Малко е банално, но чрез борбата си за техния живот дъщерята на г-жа Й. донякъде подтиква майка си да иска да ги напусне. Новият свят се бори за своето пространство и понякога тази борба просто ни събужда и ние се включваме в нея. Мисля, че колкото и семейството й да е представено като бреме за нея, същото това семейство я връща към живота. Нищо не е само бяло или само черно. Животът е пропит и с едното, и с другото. И когато постепенно се отдръпнем от някоя трагедия, можем да видим, че големите трагедии са довели и до някакви добри неща - че наред с лошите неща има и добри.

Имате ли любима тема, която обичате да е засегната във филмите, в които участвате, или определена роля, която да играете?

Всичко, което правя и играя, има някаква връзка с моя свят. Нямам предвид само в личен аспект, а с моя универсум. Има много неща, които ме занимават, но преди всичко ме интересуват хора, незабелязани от историческите събития. В „Добра жена" се занимавам с някаква дилема, с вътрешен сблъсък на героинята си. За мен изкуството е едно много интимно нещо. Креативността е нещо, което излиза от нас и въздейства върху хора в някаква посока: или ще ги развесели, или разстрои, но ще извика някакви емоции у тях. Изкуството е диалог с публиката. И хората, които приемат това изкуство, вече не се чувстват така сами в своите проблеми.

В тази връзка как протече диалога с публиката в Сърбия относно филма Ви „Добра жена"? Виждаме, че темата за вината и отговорността във войната в бивша Югославия ви вълнува, но доколко Сърбия е готова да се вгледа в нея и да я дискутира?

Мисля, че хората бяха много емоционални след представянията на филма, но това е процес, който ще трае дълго. Един филм не може да промени нещата. Нищо не може автоматично да донесе промени. Но каквото и да кажете или с каквото и да започнете да се занимавате, стартира един процес. И в моя случай може да не се случва толкова бързо, колкото ми се иска, но процесът се случва и няма да спре. С моя филм, съм просто част от процеса на излекуване. Той не е лек - някои хора се борят с омразата и агресията, някои се самоубиват, други убиват. При нас нещата са много емоционални. Това, което намирам за много страшно обаче, е когато политиците подгряват тези емоции. Проблемът при нас се корени в това, че хората по никакъв начин не успяват да разберат за какво става дума, какво се случва, защото като че ли някой непрекъснато ги следи в гръб и ги побутва. Нали знаете, когато някой непрекъснато те нервира - например постоянно те боде с пръст, и ти започваш да крещиш не на този, който те боде, а на някой друг. Не можеш да си го изкараш на този, който те тормози и тормозиш някой друг. Той пък отива да тормози друг и така се получава една верига на злото и на неправдата, която се превръща в модел на поведение между хората.

mirjana3_600

Играли сте във филми на режисьори от различни страни от бивша Югославия. Това предизвикателство към филмовата индустрия в Сърбия ли е или е носталгия към Югославия?

Не, просто не обичам границите. Но след като вече съществуват административни граници, искам да премахна поне тези граници, които са в главите ни. Има много други хора - артисти и писатели, които също не искат да приемат тези граници. Аз работя в театъра в Босна, работила съм в Хърватска, изпитвам някакво удовлетворение, че съм част от нещо, което не е негативен процес, а тъкмо обратното - нещо, което води до свързване и обединяване.

Кое е по-лесно: да сте режисьор или актьор?

За мен нито едното, нито другото не е проблем. Режисьорът има малко повече отговорности. Той трябва да има много повече познания, защото всички гледат неговото произведение и от тази гледна точка е по-трудно. За мен обаче дебютът ми като режисьор беше нещо изключително вълнуващо. Адреналинът ми въздействаше и се чувствах отлично, а и добре се бях подготвила, така че се наслаждавах на работата.

Бихте ли режисирали отново?

Да. Сега с режисьора на „Реквием за г-жа Й" Боян Вулетич и с още един млад сценарист пишем нов сценарий и в този нов филм ще съм актриса и съ-режисьор.

В България има една тенденция хората от изкуството да се насочват към политиката... Има ли такова нещо в Сърбия?

Знаете ли как е при нас - политиците се държат като артисти. Нямаме артисти, които искат да бъдат политици, но имаме политици, които използват парламента като някаква своя сцена, на която да развиват своята популярност и на която правят своите трагикомични, често абсурдни, често идиотски... главно идиотски изяви.

Последвай ни
Игра
Спечели акредитация за "София филм фест" 2020
Заедно със „София Филм Фест" ти предлагаме страхотната възможност да спечелиш акредитация* за 24-ото...
играй >>
календар
  • НД
  • СБ
  • ПТ
  • ЧТ
  • СР
  • ВТ
  • ПН
  •  
  •  
  •  
  •  
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
Виж целия календар >>
Web Analytics