Историята: Дългоочакваният филм е адаптация на наградената с „Пулицър" книга „American Prometheus: The Triumph and Tragedy of J. Robert Oppenheimer" на Кай Бърд и Мартин Дж. Шеруин,

посветена на американския физик, известен като създател на атомната бомба.

Сюжетът разказва както за турбулентния личен живот на Опенхаймер, така и за ролята му в проекта „Манхатън" и отношенията му с колегите, политиците и военните.

Резултатът: Всеки филм на Кристофър Нолан е събитие. По всичко изглежда обаче, че „Опенхаймер" е най-голямото събитие в неговата кариера до момента.

Както можеше да се очаква, „Опенхаймер" е изключително амбициозен и мащабен проект, чиято тема е особено болезнена в контекста на световните събития през последната година и половина.

„Now I Am Become Death, the Destroyer of Worlds" е знакова реплика, която ще остане завинаги в киноисторията. Това е и прокобата, която тегне над този изключителен физик - че е създал нещо, което заличава цели градове, а може да заличи и цялата планета...

Филмът е наситен с много информация и второстепенни герои, така че изисква сериозно внимание, но не се притеснявайте - трите му часа, прескачайки между различни периоди от живота на Опенхаймер, изобщо не доскучават.

Актьорският състав е безупречен, но големите аплодисменти заслужават Килиън Мърфи и Робърт Дауни-младши. Да, някои от множеството герои може и да не са достатъчно добре изградени, но
очевидно Нолан се е фокусирал върху определени моменти.

Преживяването от филма не би било същото и без невероятния саунд дизайн, който добавя нови измерения.

Задължителен за кино.