„Гълъбът"

Текст: Патрик Зюскинд

Режисура: Десислава Шпатова

Сценография и костюми: Венелин Шурелов

С участието на: Снежина Петрова, Владимир Пенев

Обикновена семейна вечер. Кухня и трапезария. Тя е с вечерна рокля. Той с костюм, чиято цялост постепенно разваля. Лее се вино в чаши. На масата гори свещ. Прави се салата. Варят се яйца. Котлонът е включен. Той започва да говори. И не спира до края на пиесата.

Владимир Пенев опитомява свръхуспешно текста на Зюскинд от едноименната му творба („Гълъбът"). Разказ (а може би дори притча) от трето лице за скучноват и самотен пазач на банка, чието еднолинейно ежедневие претърпява катастрофа след като гълъб каца пред прага на дома му. Текстът на Зюскинд детайлно и динамично оживява в „говоренето" на Владимир Пенев. Актът на монологизиране сътворява по ненатрапчив начин метафизично пространство, което частично се обитава от пиесата. Следейки думите на Зюскинд, рецитирани от Пенев, вниманието се приковава към Нея.

Снежина Петрова приготвя вечеря, общува, обича, нервничи, изпитва физическа болка, ядосва се, смее се на сцената без да издаде нито звук до края на постановката. Мълчанието й, компенсирано от безспирните й движения е от богатия регистър с гримаси, се превръща в нов тип вербалност. То ни най-малко пречи и смущава.

Погледът циркулира между трескавия разказ за Жонатан Ноел, чийто подреден и схематичен свят експлодира след случайна среща с гълъб, и безмълвната, енергична Снежина Петрова.

Две вселени се разкриват на сцената. Интимна история за взаимоотношенията между мъж и жена (не става ясно дали двамата са съпрузи), подсказана от промени в гласа и погледа на героя на Пенев. Историята за житейската криза, която преживява героя на Зюскинд. Две съвсем отделни сюжетни линии се пресичат, без да си пречат и без взаимно да се прекъсват. Изобилие от фини намеци, свободни асоциации, тълкувания и догадки. И пример за иновативно експериментиране с литературен материал.