"Вишнева градина" Народен Театър Иван Вазов

Премиера 31 октомври 2009г.

Текст: Антон Павлович Чехов

Постановка: Крикор Азарян

Режисура: Гаро Ашикян

С участието на: Христина Караиванова, Наум Шопов, Владимир Карамазов, Мария Каварджикова, Ана Пападопулу, Радена Вълканова, Валентин Ганев, Деян Донков, Захари Бахаров, Марин Янев, Рени Врангова, Валентин Танев, Петър Попйорданов

„Вишнева градина” затваря Чеховата трилогия на Крикор Азарян, предшествана от „Три Сестри” (Младежки Театър) и „Чайка” (Театър Българска Армия).

Предателство спрямо текста на Чехов не е извършено. И би било някак нелепо (що се отнася до самата „Вишнева градина”), тъй като Чеховата актуалност е извън времето. Дисбалансирането на ценностни системи няма срок на годност. Промените в човешките отношения, мутацията на човешкия характер за жалост не са плод на моментност и не са поради стечение на обстоятелства. Те винаги се случват.

Затова крахът, настъпващ в дома на Любов Андреевна Раневская (Мария Каварджикова) е познат на зрителя и то нерядко като спомен за собствено подобно преживяване.

Чеховите герои на сцената на Народния Театър са капсулирани всеки в своята мрачна вселена. Липсва плавността на човешкия диалог. Липсва опитът за изслушване на ближния. Всеки тъне в маранята на своя мрак.

Чеховата пиеса е каталог на човешките характери с негативен знак отпред. Изгубила богатството си аристократка, която не приема осиромашаването си и избягва да назове проблемите около й. Нейният брат (убедително изигран от Валентин Ганев) е истерично-смехотворен със заявки за инфантилност. Деян Донков в ролята на Ермолай Алексеевич Лопахин е забогателият някогашен крепостник, обсебен от демоните на печалбарството. Негова е идеята за отсичането на вишневата градина. Лутащ се едновременно между стремежа си към забогатяване и желанието да помогне на семейството да съхрани част от състоянието си, Лопахин все пак остава верен на своите амбиции.

Наум Шопов във великолепно превъплъщение в лакея Фирс е метафора за старата, залязваща йерархия на ценности, за „свечерените” междучовешки връзки.  С неговото строполяване се сгромолясва и старият мироглед. Съвсем близо нему малко момче се люлее на конче сред шума на отсечените вишневи дървета.

Последната "театрална" песен на Крикор Азарян. Лека му пръст.