Интервюта

Тома Марков: Главата на един поет е като фотоапарат

<    обратно

Срещнахме се с поета Тома Марков след премиерата на книгата му Майка. Разговаряхме подробно за майка му, поезията, прозата, добрите и лошите български писатели, най-добрата литературна антология, следващата му книга и още много неща.

Поздравления за книгата. Харесва ми това, че се чете бързо и леко.

Тя е хубава, да. Много е смешна.

Как предпочиташ да се изявяваш - като поет, или като писател?

Аз пиша проза от много отдавна. Но аз проза пиша за пари, защото за едно стихотворение навремето даваха по 4 лева, а за един разказ по 40. Имам предвид когато работех за вестници, не когато работех за Егоист. Не смятам, че прозата е чак толкова велико изкуство. Даже я презирам, но просто няма начин. А плюс това, прозата ми е добра. Лаская се, че съм добър писател.

А майка ти хареса ли книгата?

Да, разбира се. Що се отнася до семейството ми никога не обърквам отношенията в семейството ми с това, което пиша, защото иначе се получават много гадни работи. Просто човек трябва да си сложи някакви спирачки. Да, майка ми харесва всичко, което съм написал, което е много неприятно, тъй като навремето събираше едва ли не всичко, което съм надраскал върху някакво листче. Аз съм написал и доста простотии през живота си. Слава богу, не съм ги публикувал.

Това беше и един от следващите ми въпроси. Майка ти има ли роля на цензор за нещата, които пишеш. След като примерно този роман е посветен на нея?

Едва ли е посветен на нея. Не, не. Просто това е сюжета, изобщо не е посветен на нея.

Значи няма никаква връзка между литературния образ и твоята майка?

В никакъв случай. Майката е...просто аз много обичам да използвам такива глобални теми. Т.е. неща, които са валидни за цялото човечество. И не обичам регионални теми. Дали е цензор...ако нещо не й хареса, значи е хубаво.

Обаче тя харесва всичко?

Значи всичко е лошо (смее се). Майка ми е много четящ човек. Аз много дължа на нея, защото още от малък ме водеше на кино, или на театър, и където и да ме заведе в края на деня ме накарваше да разкажа какво ми се е случило през деня. И затова станах добър разказвач. Всичко е въпрос на тренинг. Така че много й благодаря.

Какво те вдъхновява да работиш? Как сядаш да пишеш?

Сядам да пиша като човек, отиващ на работа. Не обичам думата вдъхновение. Творец също ми е много гадна дума. Аз ставам много рано сутрин, някъде към 5 часа винаги се събуждам. И сядам зад лаптопа в случая и пиша. Това е. Винаги пиша по три часа само за себе си. Т.е. неща, които няма да публикувам, просто се упражнявам три часа. Като пианистите. Просто преди това се разсвирвам. Пиша и много писма. Проверявам там пощи, фейсбуци, скайп и т.н. и след това се заемам с текущите ми за деня задачи. Това са най-вече списанията, от които се прехранвам, и след това това което трябва да напиша за себе си и в свободното си време пиша стихове.

Когато става дума за проза изглежда по-лесно да се седне, само че за да напишеш един стих... може би се случва естествено, докато пишеш?

Ами да, естествено е, но въпросът е кога се случва. Примерно не съм писал стихотворение от четири месеца. Което много ме дразни, но, в общи линии, чакаш, и ако не се получава, продължаваш да чакаш. Толкова.

Това значи ли, че трябва да ти се случи нещо особено?

Не... поезията не разчита на езика. Това трябва да си го избият от главата всички. Защото на един добър поет езикът не трябва да му представлява абсолютно никакъв проблем. Това е неговият инструмент. И всъщност това, което се случва в поезията, е съвсем друго нещо. Главата не един поет не се различава по нищо от един фотоапарат. Човек върви и снима. Сега дори всяко бебе може да снима, значи въпросът е какво снимаш. Не че снимаш, а какво снимаш. Как подреждаш нещата. Всъщност в стихтворението, за да стане велико, е важна ситуацията, която е заложена в самото стихотворение. И това е. Лесно е. Чудесно е да си писател.

Т.е. всеки път се тръгва от някаква емоция?

Самата снимка е емоция. Нормално е. Ето, да речем, добри текстове за песни, винаги са абсолютно фрагментарни, но по някакъв начин манджата се забърква добре. Например в България това е Свилен Ноев от Остава. Невероятни стихотворения. Изключителни стихотворения.

Като заговорихме за добри творци...

Добри артисти, по-скоро. Творец може да бъде само Господ. Това е единственото нещо, с което не се ебавам.

А трима автори, български, които си струва да се четат?

Всички от Бърза литература, например. Те не са трима, те са четирима, може би. Има и доста други, които са много... в България има много добри писатели. Което много ме радва, но все още българската литература не е изнесена адекватно зад граница и, според мен, бумът в българската литература предстои. Това са всичките от Бърза литература, всичките от Literatura-dictatura, лейбъла на Мартин Карбовски. Те са Мартин Карбовски, Терзийски, двамата братя Терзийски и Ангел Константинов, който е единственият от нас, който още няма книга. Сега се опитваме да направим негова книга и ще я направим. Той е прекрасен писател. Голям писател.

Карбовски също е талантлив писател.

Да, да, да. Напоследък излезе неговата последна книга, Българският апокалипсис, която прочетох оня ден. За една нощ я прочетох и останах възхитен, както винаги. На него предстои да излезе новата му стихосбирка Технология на екстаза, прочети я, много хубава стихосбирка. Прекрасна стихосбирка. Защото Мартин Карбовски също е преди всичко поет, а след това журналист. Добър е, много е добър. Аз съм труден на харесване, по принцип, а там с всичките си крайници мога да гласувам, че това е прекрасна книга.

А има ли отношение това, че сте приятели?

Никакво отношение. Ние пием заедно. За приятел не знам, защото приятел е доста силна категория. Що се отнася до Мартин Карбовски, мога да кажа, че поне знам...нашите отношения са полувоенни. Поне знам, че ако воюваме заедно в един окоп, знам, че никога няма да ми стреля в гърба. Както и той знае това за себе си. А това е достатъчно.

Понеже се изказа доста ласкаво...

Той е просто добър писател, нормално е. Когато говорим за писатели, трябва даговорим само за текстове, писателите не са ни роднини. Джойс не е бил чак толкова приятен човек. И поне не познавам някой писател, който е бил приятен човек. Фрост, например, Робърт Фрост, е отчуждил цялото си семейство от себе си. Но това няма абсолютно никакво значение, защото добрите писатели са собственост на цялото човечество. И това е. Не е въпросът как се прави. Въпросът е да имаме продукт.

Това значи ли, че отдаваш повече значение на нещата, които пишеш, да те представят?

Не повече значение. Аз отдавам цялото значение на нещата, които пиша. Всичко останало за мен е без значение. Е, да, вярно, обичам си жената, гледам винаги да има всичко необходимо. Искам да имам само един брак. Но, в общи линии, важното за мен е само моите неща. Т.е. нещата, върху които работя, да бъдат ОК. Ако издам нещо, да бъде чудесно.

Т.е. няма нещо, които би искал да промениш в Майка?

Нямам, защо да я променям. Майка е жанров роман. Това е абсолютно кинематографичен роман, знам, че всеки, който си го е купил, няма да съжалява за нито една стотинка, която е дал от тия десет лева... Аз заради това не разчитам на продажби, т.е. винаги, когато се договарям с издатели говоря за твърд хонорар и толкова. И ако има вече второ издание взимам още един хонорар и т.н. Напоследък работя с ново издателство и съм изключително доволен, изключително благодарен за това, че с моите издатели се работи много бързо, много разбрани хора. И аз гледам да бъда лоялен към издателството си. Това означава г-н Желев и Сиела.

А трима български писатели, които не си струва да се четат?

Повече от трима са. Много повече. Ужасно много. Аз даже няма да ги изреждам от притеснение да не пропусна някой. Има ужасни български писатели, отвратителни. Просто ужасни, ужасни.

Без имена ли ще останат?

Да. На всичко отгоре много се дразня, че съм принуден да ги чета. Защото нещо като не ми хареса, го прочитам няколко пъти, за да разбера точно какво не ми харесва. В общи линии аз съм професионален писател. За да знам какво не трябва да правя. Много е приятно да знаеш какво не трябва да направиш и още по-приятно е да знаеш какво не можеш да направиш. Например аз не мога да напиша пиеса и не мога да напиша книга за деца. За второто ми е много неприятно. Първото го преживях. Става въпрос адекватна книга за деца. Не някакви тинтири-минтири. Имам предвид нещо от ранга на Джани Родари, примерно.

А как разбираш дали нещо ти харесва или не?

Аз съм много трениран. Аз съм започнал да говоря на четиригодишна възраст, а чета от една година по-късно, може би. Година и половина по-късно се научих да чета и това беше истински шок за мен. Когато видях колко чудесно човек може да си прекарва между кориците на книгите. И това е, всичко е въпрос на тренинг. 90 % от един писател е добрият му вкус. Аз не мисля, там 90 % работа и 10 % талант, някакви такива тъпотии, които се слагат на късметчетата към кафето. Такива мисли изобщо не ме вълнуват. Така че добрият ми вкус ме лишава от доста неща в писането. По принцип имам добър вкус в живота, но съм доста глупав човек и съм правил доста глупости. Но това не ме притеснява изобщо.

Стилово търсиш ли определен тип литература, която ти допада повече или по-малко?

Аз съм хиперреалист. Това ме интересува. Не мога да понасям два жанра в литеретурата. Това са историческият роман, някак си ми е много тъпо да си представя себе си как сядам и пиша някаква пряка реч и казвам „Да", каза хан Аспарух. Някак си ми е много смешно. И фантастика не мога да чета. Сигурно много губя, от фентъзи също не разбирам, между другото. Чисто стилистично искам да се пише за живота такъв, какъвто е. Защото това е най-хубавото съревнование. В общи линии няма по-хубав роман от живота и затова ние само подражаваме на живота. Значи искам подражанието ми да бъде хипер-добро. Но засега само плеяда писатели от една антология, която много харесвам, са успели да го направят. А това е Библията. Библията е антология, да. Но там няма нито един слаб писател. Но апостолът, чието име нося аз, е извън официалната антология. Той е deeper underground. Евангелието му е много хубаво. То е само от 111 стиха. Като първият стих е: „Който разбере тези думи, не ще вкуси смърт". Готин стих.

Въпреки това в Майка има някои фантастични елементи...например ангелите.

Да, но те са доста принизени. Те не са... нито един от двамата ангели не е паднал, но поне е на земята. Всъщност Айнджъл ъф дет и Гардиън айнджъл са просто живота и смъртта. Те са абсолютно реални, нормални хора. Ангелите са между нас. Попитай Радослав Парушев за ангелите. Той по-добре ги разбира. Радослав Парушев разбира много повече от ангели, отколкото аз. Но не знам дали ангелите са при него, или при мен. Имам лоши новини за Парушев. Ангелите са при мен. Шегувам се (смее се).

А Крокодилът Генйи? Работиш ли върху него?

Той е завършен. Той излиза през февруари. Мога само да издам на феновете, че е някъде около 147 пъти по-хубав от Майка. И, между другото, мога да се хвана на бас с всеки от читателите си, на който не съм му го изпращал по интернет, хващам се на бас, че не могат да отгатнат какво е Крокодилът Гений. Защото въпросът, правилният, е, ето тук пак става все по-завързано, въпросът е какво е Крокодилът Гений, а не кой е Крокодилът Гений. Което е готино. Според теб какво е Крокодилът Гений?

Мислех си за идеята за гения по принцип, понеже каза, че единственият творец е Бог...

Аз единственото нещо, което мога да кажа относно гения е, че думата не се използва за жив човек.

Т.е. трябва да е посмъртно?

Разбира се. Да. Да твърдиш, че си добър поет е толкова нахално, колкото да твърдиш, че си добър човек.

А Крокодилът Генйи смислово продължение ли е на Майка?

Разбира се, това е продължението на Майка. Само че, разбира се, що се отнася до мои книги винаги има огромни изненади, така че не е някакво банално продължение. Не е Майка 2, например. Нали знаеш как е написана Майка?

На откъси, на принципа на роман-подлистник.

Точно така. Романите-подлистници са най-хубавото нещо на света. Измислени са преди около два века.

Да, Виктор Юго е писал от тях...

Виктор Юго е един от любимите ми писатели. Да, Виктор Юго, Балзак, Александър Дюма-баща. Но там има една много интересна подробност. На всички са им плащали твърди хонорари. Любимият ми писател Юго, той знаеш ли на коя улица умира? На авеню Виктор Юго, приживе. И на него са му плащали по 50 су на ред. Затова той е извел пряката реч до огромни висоти. Дори той е измислил пряката реч - въпросителен знак. Което би трябвало да означава за читателя просто „повдигане на вежди". Идеален е. Изключително продуктивен писател, той е писал по три стихотворения на ден. И то хубави. Ние много си приличаме, даже мисля, че сме родени на една дата. Но това е невероятен писател, който страшно много работи, когато е сам и след това останалата част от живота му е да ходи по баровете и да се фука колко добър писател е. Но това на него му го прощават, а на мен - не. Винаги казват, когато започна да се хваля със себе си, винаги в интернет има ужасни коментари за мен. Че съм нещастник и така нататък, обаче на мен много ми харесва. Омразата ме кефи. Омразата към скромната ми персона. Нищо не мога да направя с факта, че просто съм добър писател. Не е от мен това. От хазяина е (сочи нагоре).

Мисля че нямам повече въпроси.

Много е страшно, когато нямаш повече въпроси. Запиши и това.

 

Последвай ни
Игра
Спечели акредитация за "София филм фест" 2020
Заедно със „София Филм Фест" ти предлагаме страхотната възможност да спечелиш акредитация* за 24-ото...
играй >>
календар
  • НД
  • СБ
  • ПТ
  • ЧТ
  • СР
  • ВТ
  • ПН
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
Виж целия календар >>
Web Analytics