150 филма от 48 държави кандидатстваха за участие в Международния конкурс (първи или втори игрален филм на режисьори от целия свят) на 14-ия София филм фест (СФФ).

Сред 12-те финалисти попаднаха филми от Аржентина, България, Великобритания, Испания/Уругвай, Канада, Полша, Румъния, Русия, САЩ, Сърбия, Франция и Хърватия.  

Руският филм „Една война" на Вера Глаголева е създаден по действителни събития, които разкриват непознати страници от историята на Втората световна война. Действието се развива през май 1945 г. на малък, усамотен остров, където пет млади майки, под зоркото око на един пазач, са заточени с децата си за изтърпяване на присъда. Прегрешението на жените е, че петте деца са от извънбрачни връзки с окупаторите. В очакване на Деня на победата те не спират да се надяват, че когато той настъпи, ще поемат пътя към дома си. Но когато войната приключва, нещата се развиват по съвсем друг начин...

„Чакай ме, няма да дойда" е сръбското предложение в конкурса. Филмът е романтична комедия за любовните терзания, желанията и неосъществените емоционални връзки. Любовта често е нещо неочаквано и изненадващо, от което ти се завива свят - или поне така я показва Мирослав Момчилович, който е режисьор и сценарист на лентата. Негов е сценарият на „Когато порасна, ще стана кенгуру", който се превърна в един от големите хитове на деветото издание на София филм фест.

„Самият Троцки" на канадския режисьор Джейкъб Тиърни е необичайна романтична комедия, разказваща историята на 17-годишен младеж, който вярва че е прероденият герой на Съветската революция Лев Троцки. Още в самото начало на историята младият ентусиаст е заразен с интересни соц-идеи като тази да създаде истинския рай за работниците във фабриката на баща си. Малко след тази случка младежът е изпратен да учи в местния университет, където започва да се чувства на мястото си в мига, в който среща жена на име Александра (така се е казвала и възлюбената на Лев Троцки) и започва да се бори срещу новата деспотична училищна администрация. Революционната му страст се оказва истинско предизвикателство на фона на скучните му съучиници и се налага да прибегне до извънредни мерки за постигане на целите си.

„Лош ден за риболов" е копродукция на Испания и Уругвай по мотиви от разказа на Хуан Карлос Онети. Амбициозният дебют на уругвайския режисьор Алваро Брехнер е създаден в традицията на черния филм и бе определен от критиката като ретро вариант на „Кечистът", съчетаващ похватите на братята Коен и на мексиканския режисьор Артуро Рапщайн.

„Източни пиеси" на Камен Калев вече представи България по света и получи награди от различни международни кинофестивали (сред които голямата награда на фестивала в Токио).Филмът проследява няколко паралелно развиващи се истории на четирима млади хора, чиито съдби се преплитат след неприятен инцидент на улицата.  Всичко е вдъхновено от изпълнителя на главната роля Христо Христов. За съжаление той не може да разбере за успеха на филма, тъй като умира от свръхдоза няколко дни след края на снимките. „Източни пиеси" се явява нещо като дневник на неговия съсипан живот. Живот, в който той търси само малко добрина.

„Младият  Джон Ленън" на британката Сам Тейлър Ууд изследва човека Джон Ленън, а не мита за него. Лентата фокусира върху ранните години от живота на легендарния музикант и връзките му с две от жените, допринесли за формирането му като човек дълго преди да се превърне в световна икона. Действието се развива в средата на 50-те - в живота на Ленън ги няма нито Йоко Оно, нито Beatles манията, а вместо тях са ежедневните проблеми на един темпераментен тийнейджър от Ливърпул.

Сценарият на „Пътуващо кино" е създаден върху едноименния роман на Йоан Гросан, едно от обещаващите имена в новата румънска литература. Историята ни връща към 60-те години на миналия век, в изолирано планинско селище в Трансилвания, където стар камион е превърнат в кино-каравана, прожектираща руски пропагандни филми.  

Балканското кино в конкурсната програма е представено и от „Магаре" - хърватско-босненско-британско-сръбска копродукция на режисьора и сценарист Антонио Нуич. Филмът е близък до реалния живот разказ за Боро - 40-годишен мъж на ръба в отношенията със семейството си, в разгара на военна операция през 1995 г. в Босна и Херцеговина.

„Срещу течението" на Питър Калахан е едно от откритията на фестивала в Сънданс през 2009 г. В главната роля е английската звезда Джоузеф Файнс, който щом прочели синопсиса на филма, веднага се съгласил да участва. Млад човек с трагично минало е готов на всичко, за да преодолее усещанията си. Решението му е да преплува река Хъдсън от единия до другия бряг.

Копродукцията на Аржентина, Испания и Франция „Последното лято на детството" също ни представя една много лична история, която се развива преди 40 години в Аржентина. На фона на смутния период на военната диктатура едно младо момиче попада в малка ферма в провинцията, където открива първата си любов.

Френското заглавие от Международния конкурс е „Истински живот" на Сара Леонор. Това е и последната роля на талантливия френски актьор Гийом Депардийо - големият син на Жерар Депардийо. Филмът представя възможността за бягство от света, което се опитват да осъществят двойката Бруно-Изабел. Тя е учител, а той крадец, преследван от полицията. Единственият им изход е да се скрият в пуста местност в провинцията и да заживеят по нов начин - природата около тях и вътре в тях.

С дебютния си филм „Момичетата от Мола" полякинята Катажина Росланйец дълбае в темата за лишения от смисъл и ценности живот на младите хора днес. Почти като документален разказ се проследяват историите на група момичета, за които най-големите мечти се оказват побрани в големите търговски центрове. Режисьорката споделя, че отдавна се интересува от желанията на новото поколение, свързани основно с намиране на подходящия „спонсор" в живота на едно младо момиче.