Цветан Момчилов е музикант, валдхорнист, пианист и композитор. Познат е като автор на музика за десетки представления от съвременната изпълнителска сцена. Зададохме му няколко въпроса в навечерието на 17-ото издание на фестивала "Антистатик", в което традиционно е замесен.

Как се насочи към писането на музика за театрални и танцови представления?

През 2018 г. във Варна, в рамките на фестивала Moving Body, по покана на Искра Проданова, получихме заедно с Жана Пенчева тридневна творческа резиденция. В нейния край представихме представлението "Six Love Songs", което беше моят дебют в писането на музика за представления. Аз бях автор на музиката, но и изпълнител на сцената заедно с Жана, която е автор на спектакъла. Интересно беше, че за три дни трябваше да направим представление, което да покажем като работа в процес, а това беше първата ни среща с Жана. Тогава за музика ползвахме почти готови мои композиции, които впоследствие доразвих. Малко след това получих покана от Александар Георгиев, Жана Пенчева и Дарио Барето Дамас - или Steam Room, да напиша музиката за следващите им танцови представления. В началото имах период на адаптация. Трябваше да науча много нови неща за процесите в съвременния танц и пърформанс, както и да се науча да миксирам и мастерирам сам музиката, която създавам. След няколко премиери осъзнах, че много ми харесва динамиката и средата, от която вече бях част.

Какъв е процесът по създаването на музика за дадено представление или с всяко е строго индивидуално?

Подходът на всеки отделен екип или артист е по-скоро индивидуален. Но определено има и сходни неща по отношение на процеса на създаване. Опитвам се да вникна в тематиката на представлението и много често идеите ми идват още по време на първия разговор за бъдещото представление. Понякога нещата стават бавно, а друг път от само себе си. Има моменти, в които артистите ми дават референции и други, в които свободно си композирам. Обикновено имаме творчески процес, в който всички сме заедно и обсъждаме и пробваме на място различни посоки. Понякога работим от разстояние и гледам видеа от репетиции, чета текстовете към представлението и обсъждаме работата в процес.

Това, което много ме радва, е, че винаги научавам нови неща от артистите, с които работя. Въпреки че те не са музиканти, съм научил много за музиката от всеки, с който заедно сме правили музика за бъдещото представление. Моето усещане е, че артистите от сцената на театъра, съвременния танц и пърформанс са развили усет към музиката точно толкова колко и самите музиканти. Вдъхновява ме, че имам шанс да експериментирам, да вървя в различни нови за мен посоки. Старая се да композирам музиката за всяко представление по нов начин, с нови изразни средства.

Редовно имаш участие във фестивала за съвременен танц и пърформанс Antistatic. Как ще се изявиш на него тази година?

Тази година получих покана от организаторите на Antistatic, в рамките и на Българската танцова платформа, да представя DJ-сет с моя авторска музика и такава, която ме вдъхновява да творя. Това ще се случи на 18 май от 22:00 в КЕВА. Реших да представя музиката от Chillov, която включва почти изцяло парчета, които съм избрал от авторската музика за представления. Звученето е клубно, а на живо свиря на синтезатор, пея и манипулирам звука в реално време. След това ще направя и ди джей сет.
Също така съм и (съ)автор на музиката на три от представленията, включени в програмата на Българската танцова платформа - музиката на "Еуфория на болестта" на Ива Свещарова и Вили Прагер е изцяло моя; в съавторство с Виктор Проданов създадохме музиката за представлението "Отражения" на Искра Проданова, а в сътрудничество с Християн Бакалов работихме по неговия имерсивен пърформанс "one two".

Кое ти доставя по-голямо удоволствие - създаването или изпълняването на музика?

Това е интересен за мен въпрос, но ми е трудно да преценя. На музикалната сцена съм от малък и за мен това е нещо, което винаги съм желал и харесвал.
От друга страна още като дете мечтаех, че един ден ще композирам музика. Винаги съм искал да създам нещо ново и различно. За мен това е една голяма сбъдната мечта. Усещането по време на премиера е толкова вълнуващо и всеки път когато гледам на живо представление, за което съм написал музиката, съм благодарен, че това се случва. Случва се благодарение на труда на много хора! С помощта на редица организации, частни и държавни, без които независимата сцена няма как да съществува.

Как се промени музикалният ти вкус през годините?

Музикалният ми вкус беше формиран още в ученическите години, когато слушах музика постоянно. Не мисля, че оттогава има някаква кой знае каква промяна. Напоследък слушам повече електронна музика (хаус и техно) отколкото преди. Харесвам класическа музика, както и всички други музикални стилове. Има някои неща, които бих слушал по-скоро на живо. Това често са по-експерименталните стилове в музиката.
Това, което разбрах с годините, е, че наличието на професионална акустична среда и подходяща звукова система за пространството са единственият начин музиката, която слушаме, да бъде истинско изживяване.

Какво слушаш напоследък в свободното си време?

В свободното си време обичам да слушам барокова музика, предкласика, както и някои от класическите композитори. Много харесвам Волфганг Амадеус Моцарт. Примерно обичам да слушам концерта му за кларинет и оркестър.
Ако съм на място с подходящо озвучаване, бих си пуснал артисти като Howling, Kollectiv Turmstrasse, Christian Loffler, Kiasmos, Anthony Rother - Popkiller.