Опошляването на изкуствата и литературата, триумфът на жълтата преса и лекомислието на политическата класа са симптоми на тежко заболяване, сполетяло съвременното ни общество - безразсъдната идея да се издигне във върховна ценност естествената ни склонност към забавления.

В миналото културата е била един вид осъзнатост, която е пречела да се загърби действителността. Днес тя е механизъм за развлечение и забавление.

Интелектуалците, които съставляват гръбнака на целия XX век, днес отсъстват от обществения дебат. И въпреки че неколцина подписват манифести или участват в полемики, едно е сигурно: тяхното влияние в обществото е нищожно.

Проумели това, мнозина са избрали дискретно да мълчат. Като истински антиконформист, Марио Варгас Льоса ни поднася една безмилостна рентгенова снимка на нашето време и на нашата култура.

„Целта на скромното ми есе не е само да попълни множеството размисли относно съвременната култура, а да свидетелства за преображенията на това, което все още се разбираше под понятието култура, когато връстниците ми и аз тръгнахме на училище или постъпихме в университета, както и за безвкусната шарения, която я е изместила - подмяна, извършена сякаш с лекота и със съгласието на всички нас."

Издава Colibri.