Десетото издание на Electric Castle вече е в историята и в спомените на десетките хиляди музикални фенове, които се забавляваха в продължение на пет денонощия.

Това, които са постигнали организаторите на фестивала за тези 10 години, е наистина изумително. Може да звучи като абсолютното клише, но в действителност Electric Castle предлага пълноценно фестивално преживяване, а не просто сбор от изпълнители, които свирят на няколко сцени.

Да, разбира се, че музиката е най-важна, но един истински фестивал е нещо повече и очевидно организаторите на Electric Castle си дават много ясна сметка за това, защото вниманието към най-малките детайли е впечатляващо. Всичко е замислено така, че наистина да можеш да прекараш 5 денонощия там, без да се чудиш какво да правиш в който и да е момент... А комфортът да не мислиш изобщо за звука и да не планираш 30-минутно чакане за бира или тоалетна, е несравним.

За жалост десетина дни преди събитието рок феновете бяха разочаровани от факта, че Queens Of The Stone Age отмениха предстоящите си концерти. Също така сривът на Windows, който причини глобален хаос, засегна и полетите на някои от изпълнителите, които трябваше да бъдат на Electric Castle - така например останахме без очакваните от мнозина Wargasm.

Може би най-зрелищното изпълнение на десетия Electric Castle бе шоуто на Bring Me The Horizon. Това можеше и лесно да се предположи, тъй като англичаните в момента са една от групите с най-зрелищна продукция на живо. Добавете към това, че Оли е в най-добрата вокална форма, в която е бил някога, и общо взето няма какво да се обърка. А 14-те екрана от двете страни на главната сцена (която беше абсолютна красавица) направиха преживяването още по-всеобхватно.

В тази връзка беше малко разочароващо, че Massive Attack не пожелаха да се възползват от всички възможности, които им предлага сцената, и следваха стриктно своята визия. Както обикновено много естетически и музикално издържано представяне със силен социално-политически елемент, но сякаш

малко са спрели назад във времето - концертът им бе идентичен с тези, които правеха преди 15-години.
На някои им дойде прекалено отнесено, а чужденците пък просто не разбираха всички надписи на румънски на видеостената. След тях настроението се смени рязко с Chase & Status, които изглежда са сред любимците на местната публика.

Sevdaliza бе едно от най-чаканите имена на фестивала, но остави публиката със смесени емоции. Присъствието й на сцената бе наистина впечатляващо, но не така стояха нещата с нейния сетлист. Много от феновете й бяха разочаровани, че наблегна на нови песни, които са доста далеч от музиката, с която стана известна.

Обръщаме специално внимание и на два страхотни концерта на двама не толкова известни музиканти - Apashe с брас секция на сцената бе една от най-големите атракции на Hangar сцената (втората по-големина). Смесицата между електронната музика на белгийския диджей и брас музикантите на сцената бе наистина взривоопасна.

На една от малките сцени пък холандката Lov3less изнесе страхотен концерт, преплитайки инди поп и рок.
Програмата на Electric Castle е изключително наситена и е невъзможно да обърнем внимание на всичко, но горещо препоръчваме да посетите фестивала в румънската ни съседка - вярваме, че ще останете възхитени. А ако вече сте били, със сигурност нямате нужда от агитация.