Петъчната жега е брутална, за мнозина е и работен ден, но тогава е началото на тазгодишния Hills of Rock и всички тези неудобства се превръщат в дребни детайли, защото българската публика е жадна за рок фестивали.

Да, има горчив привкус поради отпадането на Landmvrks, но за съжаление такива неща се случват. А началото на главната сцена на фестивала е дадено от техните сънародници Rise Of The Northstar. Градусите си бяха високи и без това, но те се постараха да раздвижат най-отдадените фенове със своя енергичен кросоувър сет.

След тях бе ред на бостънскитe хард-рок фънк легенди Extreme, чието включване в програмата за някои бе странно, но в крайна сметка нали за това са фестивали като Hills of Rock - съчетание между по-съвременни банди и по-класически рок/метъл изпълнители.

Eдинственото досега участие на Skunk Anansie у нас бе преди цели 14 години на Spirit of Burgas. Добрата новина е, че групата звучи чудесно, а Skin не е загубила и капка от своята енергия и отдаденост. И пее като звяр.

Големите звезди за вечерта несъмнено бяха Gojira - една от най-чаканите банди от метъл феновете за концерт у нас. Е, моментът настъпи и всичко беше точно такова, каквото си представяхме - супер стегнато и безкомпромисно. Gojira са истински професионалисти, които горят в това, което правят. Наред с хитовете си музикантите отдадоха почит на Ози, като изпълниха кавър на „Under The Sun" на Black Sabbath.

Изненадващо за мнозина, но вторият ден на фестивала се оказа и най-посетеният. За жалост изпуснахме началото и се включихме за Fear Factory - истински индъстриъл метъл легенди.

След тях също предстоеше нещо легендарно - Sepultura отбелязват 40 години на сцена със своето прощално турне. Тази банда от десетилетия е издигната в култ у нас и реакцията на публиката го доказа. Много биха възроптали, че това просто е друга група (единствено Андрес Кисер от оригиналния състав е в бандата и днес), но наследството остава и Sepultura бяха безпощадни.

Гвоздеят на вечерта обаче бяха Machine Head, които, както се очакваше, ни прегазиха с тежкия си звук. Роб Флин и компания не пропуснаха да почетат Ози Осбърн, като му посветиха изпълнението на „Darkness Within".

В третия ден под жаркото пловдивско слънце първи на главната сцена излязоха Vukovi, чиято атрактивна певица Janine успя да привлече дори и тези, които още се оглеждаха за сенчести места.
След тях куфяхме на Static-X - саундът не беше на тяхна страна, но за сметка на това не може да не признаем, че Edsel Dope е достоен наследник на Уейн Статик.

While She Sleeps са наистина много симпатична група. Независимо от заобикалящите ги условия, те винаги успяват да вдигнат публиката и да я прелъстят в здравата си енергийна хватка. Със сигурност в Пловдив си спечелиха и много нови фенове.

Mastodon са още една група, която е бленувана от години от родните меломани и ето че дойде и техният момент. Каквото и да кажем за изпълнението им, ще бъде малко - страхотно представяне и позитивна енергия, която струеше от сцената. Новият китарист Nick Johnston не участва във вокалите, но пък бе безупречен на китарата, а Brann Dailor зад барабаните е истинска машина. Именно Brann изпя много убедително и кавъра на Black Sabbath „Supernaut", с който и слязоха от сцената. Без съмнение един от най-впечатляващите концерти на фестивала.

Когато човек погледне програмата на Hills Of Rock, едва ли ще предположи, че най-мощен ще бъде звукът на The Smashing Pumpkins. Но беше точно така. И беше много хубаво. Били Корган изглеждаше точно така, както винаги сме си го представяли и сме го гледали по клиповете. На сцената имаше и гигантски кукли, които още повече подсилваха усещанията от стената от звук, която се носеше от колоните.

Най-неуморните се втурнаха по другите сцени, а останалите се запътиха към изходите уморени от тридневния музикален маратон, но с усмивки на лицата. И в трепетно очакване какво ще ни предложи Hills of Rock догодина.