Meszecsinka - групата, която през 2018 г. спечели престижната унгарска награда „Фонограм" за най-добър етно албум, се завръща в България за два концерта през май. Страната ни ще бъде първата, в които тя ще представи чисто новия си албум „Stand Into The Deep". На 18 май в клуб Mixtape 5 в София и на 19 май в бар „Конюшните" в Пловдив публиката ще има възможността да се потопи в силно контрастното и психеделично звучене на международния проект.

Световната премиера на новия ви албум „Stand into the deep" ще бъде в София. Защо решихте така?

Емил: Премиерата е планирана за 24 май, когато ще имаме голям концерт в Будапеща. Албумът ще бъде издаден и от немския лейбъл Nordic Notes, в Европа ще излезе няколко месеца по-късно. Така се получи, че седмица преди официалната премиера се организира балканско турне. Макар че нарушаваме правилата, няма как да пристигнем без новия диск . Така у нас албумът ще се появи най-рано.

Какво може да очакват феновете ви от него? Експериментирали ли сте с нови звуци, езици...

Анамари: Ще бъде различен. Мисля, че тези песни са толкова цветни, колкото е нашият живот. Понякога е суров, понякога е спокоен с любов, а друг път, изпълнен със страхове и смърт.

Емил: Ние не експериментираме, а се опитваме да отворим вратата към истинското в нас. В този албум има повече истина и дълбочина, отколкото в предишния. Съветвам всички да се запознаят и с текстовете. Те са толкова важни, че за първи път включихме буклет с тях на унгарски и английски в диска. Надявам се в скоро време да ги преведем и на български.

По еднакъв начин ли публиката в различните държави приема музиката ви?

Анамари: Всяка нация изразява чувствата си по различен начин, но това, което усещат вътре в себе си, е еднакво.

Емил: Външно обикновено северните нации са по-сдържани от южните, западните от източните. Но вътрешно всички са засегнати. Много пъти се случва публиката да е доста тиха и неподвижна, концертът свършва с едно силно парче и след него тишина ... Преди да се уплашим, залата се взривява и дълго хората не искат да ни пускат - оказва се, че са останали вцепенени от музиката.

Откъде черпите вдъхновение за музиката си?

Анамари: Животът постоянно ми поднася случки, от които мога да се вдъхновя. Сънищата ми също са много плодотворен източник.

Емил: Който се занимава със самоизразяване, знае, че инспирацията не се търси - тя или те настига, или я няма. Можеш да създадеш условия, в които тя изниква - да си дадеш време, да се изключиш от света. Външните влияния - чута музика, нещо преживяно - могат да повлияят технически на това, което правим, но истинското съдържание идва от места, където нашите понятия (инспирация, изкуство и тн.) са невалидни.

През 2015 г. групата дава уроци и прави уъркшопи за Унгария в училища и университети в Дания. В момента имате ли някакви занимания извън новия албум?

Емил: Когато ни канят, с удоволствие правим уъркшопи на различни теми. В момента се организира нещо подобно в България за есента. Иначе се занимаваме с много неща. Анамари например с музикална терапия, с деца с проблеми, аз пък ходя на работа :)

Накъде ще поемете след концертите в София и в Пловдив?

Емил: На 24 май голям концерт в Будапеща заедно с малтийските Трибали - елате, евтин е самолетът! След това ще имаме два концерта за местните българи в Унгария по повод 24 май. През юни ще свирим на много интересен руски open air фест - http://festkupala.ru/, през юли ще отлетим в далечния Казахстан и може би пак в Португалия. Есента ни очаква турне в Германия, Бенелюкс, Франция и отново в България - следете нашата страница за новини!

От една страна сте ъндръграунд банда, но в същото време сте много популярни в Унгария. Възприемате ли се като ъндърграунд?

Анамари: Трудно е да се самоопределим. Понякога чувствам, че сме извън всичко.

Емил: Не сме нито със, нито против някого. Не виждам смисъл да се класифицираме, след като и ние не знаем какви ще сме утре. Музиката не се дели на меинстрийм и ъндърграунд, а на истинска и неистинска.

Смятате ли, че популярността на сайкъделик и етно музиката расте?

Анамари: Да, абсолютно - особено сайкъделика. Виждам тази дума в стиловете на много банди.

Емил: Етно музиката има тесен кръг почитатели, ако наречем етно нещо много специфично и характерно за определен народ. Но ако разширим кръгозора, виждаме, че блус и соул, от които е произлязла по-голямата част от днешната музика, са народна музика на американските негри, а „Despacito" е лигавене върху карибски етно ритми.
Терминът "психеделия" има маргинален оттенък, а значението му е просто: разширяване на съзнанието. Едва ли някой ще спори, че всички имаме нужда от това. Описан е и строго научно: в обикновеното състояние на мозъка сигналите в него се движат по фиксирани траектории - както човек, прекарващ живота си в движение между работа и дома, или музика, свирена по ноти. В разширено състояние движението в мозъка е много по-богато, нови територии се свързват помежду си. Като човек, обикалящ света, или импровизирана музика.

Засилването на националистическите настроения в Унгария отразява ли се по някакъв начин на вашата музика и изпълнения?

Анамари: Единствено езикът. Никога не мисля за своята националност - когато пея или създавам музика, използвам само езика.