Без никакво съмнение Slipknot бяха големите звезди на тазгодишното издание на Hills of Rock. За щастие дългото чакане на многобройните им фенове у нас (всяка втора черна тениска в града беше на групата) си заслужаваше и американците изтощиха публиката до краен предел.

Преди това обаче няма как да не отбележим изявата на Me And That Man, които създадоха едно много приятно настроение със своя кънтри блус. Адам от Behemoth изглеждаше страшно щастлив от това си амплоа, но отдавна знаем, че в него живее повече от една личност ????

След тях Heaven Shall Burn се заеха със задачата да подгреят феновете за Slipknot. Немците може вече да не са първа младост, но със своя метълкор показаха нагледно защо са част от сцената вече толкова години.

В Пловдив градусите и по принцип си бяха сериозни, но възпламеняващото (и буквално) шоу на Slipknot изстиска и последните „капки" енергия на всички.

Кори Тейлър бе в страхотна форма и наистина е впечатляващо не само как пееше, но и каква енергия бликаше от него през цялото време. Не оставяше и секунда почивка на никой - дори и в паузите между песните не спираше да насъсква публиката.

Да, говореше и доста глупости, но начинът, по който го правеше, зареждаше тълпата допълнително.

И макар хаосът на сцената вече да е много по-контролиран отколкото в началото на кариерата на Slipknot, с такъв фронтмен и арсенал от песни не е учудващо, че навсякъде се заформяха circle pit-ове, а дори и най-големите скептици нямаше как да не признаят, че Slipknot изнесоха разбиващо шоу.

Втората вечер на феста отново ни срещна с Адам Дарски, само че този път с неговото мрачно алтер-его - Нергал от Behemot. Поляците винаги са се славели със своите безкомпромисни концерти и отново не разочароваха.

Страшно стегнато, с много добър саунд и с истински дяволски предводител зад микрофона. Напълно заслужено екстремна група като тях успя да стигне до големите концертни сцени.

Хедлайнери на втората вечер обаче бяха легендите Mercyful Fate. Може би гостуването им бе доста позакъсняло във времето, защото публиката беше пооредяла, а по време на сета им все повече и повече хора се отправяха към изхода.

Наистина тъжно предвид това колко значим е King Diamond за цялата сцена. Абсолютно нищо не беше нередно - 66-годишният датчанин беше в топ форма, бяха се постарали и със сценографията на сцената. Феновете на Mercyful Fate нямаше причина да не бъдат щастливи, но се оказа, че по-голямата част от публиката на Hills of Rock не е сред тях...