Естествено, че центърът на София бе „почернял" още в предиобедните часове на деня. Все пак десетки хиляди няма как да останат незабелязани. Логично и в почти всяко заведение в района на „Орлов мост" се лееше тежък звук.

Но това са нормални неща. Затова ще се съсредоточим върху онова, което дълго време смятахме за нереално.

Казват, че гръм не удрял два пъти на едно и също място. Вчера обаче точно пет гръмотевици се стовариха върху националния стадион „Васил Левски". И техните имена бяха Bastardolomey, Anthrax, Megadeth, Slayer и Metallica.

Bastardolomey. 15:15 в делничен ден си е раничко за много от работещите хора, но въпреки това първите армии от фенове вече бяха строени на стадиона. А за Нуфри и компания участието на такъв концерт със сигурност е сбъдната мечта - и то не само защото площта на сцената беше по-голяма от рок клубовете ни. Все пак след теб наред са 4 от най-големите метъл банди. Такъв шанс не се изпуска и Bastardolomey го използваха максимално. Те забиха уверено своя надъхващ рок-метъл-индъстриъл и демонстрираха нагледно, че и у нас нещата могат да се получават.

Anthrax започнаха похода към 16:15, по-рано от предвиденото. Бандата от Голямата ябълка впечатли с изключително стегнат сет и настроението на всички започна прогресивно да се покачва. Джоуи Беладона може и да изглежда като някой чичко от съседна нам държава, но на сцената ни накара да забравим всякакви предразсдъци и копнежи по Джон Буш. Един от най-запомнящите се моменти по време на тяхното изпълнение бе откъсът от "Heaven and Hell", с който почетоха паметта на Рони Джеймс Дио, който ни напусна на 16 май. Най-неглижираната от всички банди от Голямата четворка показа завиден професионализъм и подейства на феновете като чудодеен прашец, предразполагащ към онова, което щеше да се случи впоследствие.

Megadeth. Небето реши да влезе в тон с бандата и по време на изпълнението им настана истинска водна вакханалия. Групата се появи към 17:45 и заедно с нея се отвориха портите на водния ад. Музика, климатични условия и порядъчно количество бира извикаха мъжеството у всички на стадиона. Дейв Мъстейн - груб, безкомпромисен, непукист - точно от нашите представи. Има нещо особено привлекателно в разрушаващия и едновременно с това съзидателен гняв. Зак де ла Рока от Rage Against The Machine беше казал „Anger is a gift", а едва ли има човек на музикалния небосвод, който да таи в себе си повече гняв от Мъстейн. Едно чувство, извело го до виртуозност в музикално отношение и зареждащо публиката със сладострастна агресия. Шоуто на Megadeth бе една симфония на личностния гений.

Slayer. Червеното е цветът на всичко стойностно в този живот - страст, любов, страдание, болка,чувства... Около 19:15 ч. всичко придоби червени окраски, гарнирани с "World Painted Blood" . Подобно на тениската на Том Арая, който излезе с фланелка на Чили. Slayer са от друга вселена. В продължение на близо час те ни обляха с такъв душ на професионализъм, че излялото се от небето ни се стори като рехава плюнчица след натъпкване с диня. Калифорнийците оставят усещане за класа, за превъзходство. Те сипят музикални гръмотевици като едни вездесъщи траш богове. И макар че Том вече не може да куфее по същия начин (заради операцията), по който е свикнал, те не са загубили нито частица от своята антихристка сила.

Metallica. Най-силният тътен за вечерта обаче се разнесе между 21:15 и 23:20. Metallica ни показаха, че са свежи, заредени и изпълнени с енергия да продължат да бият камбаната. Този концерт се различаваше доста от изпълнението им през 2008 г. на същия стадион. Да, песните до голяма степен бяха същите, като изключим парчетата от новия албум, но настроението, нагласата, обстановката бяха други. И няма как иначе да е - все пак не всеки ден Голямата четворка се събира да свири заедно на една сцена.

Metallica винаги са показвали, че са извън времето и стандартите. Това е и причината да бъдат боготворени от толкова поколения фенове и да имат такова влияние върху редица банди.

Подобен концерт е емоция, излишно е да описвам коя песен след коя е следвала. Такова събитие се случва веднъж в живота и човек трябва да го почувства с всяка фибра на тялото си. Не всеки ден можеш да видиш на една сцена гениални музиканти като Скот Йън, Дейв Мъстейн, Дейв Ломбардо, Джеймс Хетфийлд, Кърк Хамет да свирят заедно "Am I evil" на Diamond head - наистина паметен момент, който ще отеква дълго. Една магическа колаборация, която бе последвана от разкостващата „Seek and destroy", която ни пренесе в друго измерение.

Подобаващ финал на вечер, подействала на грубите ни, но отстъпващи дъждобрана си на дама в нужда, рок души като напоителен топъл дъжд на изпръхнала от сушата земя.

Sofia rocks - трус втори