Когато стане дума за пърформанс, името на Марина Абрамович (Marina Abramović) мигновено се вкопчва в съзнанието. Марина е една от най-важните фигури в съвременното изкуство, що се отнася до източноевропейските артисти.

Родом от Белград, 63-годишната Абрамович посвещава живота си (тялом и духом, съвсем буквално) на това да превърне пърформанса в активна и самостойна форма на изкуството. На някой би му се сторило, че с арт-акциите си тя е крайно радикална, преминаваща всякакви граници, непоносима за окото. Но тук е разковничето на творчеството й.

Абрамович се слива със своите пърформанси до степен на неразчленимост. Тя жертва тялото си съвсем съзнателно - самобичува се, разрязва се, по лицето й се разхождат скорпиони или са изсипани стотици кубчета лед. Основна тема е именно преодоляването на болката, телесна или душевна.

Марина Абрамович израства в семейство, в което демонстрацията на обич просто не съществува. Баща й, крайно деспотична фигура, я хвърля от лодка навътре в морето и си тръгва, оставяйки малката тогава Марина сама и безпомощна сред дълбоките води. Това е обикновен и безжалостен първи урок по плуване.

Насилието е незаменим компонент в семейството на Марина. Но според артистката това само й е помогнало. „Или човек го преживява, или изпада в депресия. Най-щастливият момент от детството ми беше, когато поради проблеми със съсирването на кръвта, трябваше да лежа в болница. Тогава всички мислеха, че ще умра и бяха толкова мили с мен, колкото никога преди това."

Марина всъщност поначало е художник. Но сама признава, че близостта до публика, възможна при пърформанса, е много по-вълнуващо творческо преживяване. Тя всъщност недолюбва каталогизираното изкуство. Поради тази причина яростно се стреми да възпрепятства всякакви опити пърформансите й да бъдат увековечавани чрез технически посредници (макар че днес е на друго мнение).

Абрамович аргументира завишеното внимание около нея в последните години с факта, че пърформансът се е превърнал от алтернативна арт-форма в стабилна част от съвременното изкуство. Стига се дотам, че работите на Марина често се адаптират към полето на модата и рекламата.

Марина признава, че Стивън Майзъл е човекът, който безпардонно присвоява нейните идеи без разрешението й, презентира ги като свои и ги продава като собствен продукт. Майзъл от своя страна се защитава, изтъквайки вдъхновението, което черпи от работата на Абрамович.

Артистката се е отдала безкористно на своите пърформанси. Тотално и безвъзвратно сливане с изкуството. В една от първите си работи, озаглавена „Rhythm 0" и показана през 1974 г. в Неапол, посетителите на галерията могат да правят каквото поискат с Марина и тялото й. Един от тях насочва пистолет срещу нея.

Самата тя е обект и субект в изкуството си. „Много от жените-артисти не са готови да се пожертват в името на собственото си изкуство. Те биха се пожертвали обаче в името на това да имат деца." - обяснява спокойно Марина, признавайки, че децата й лазят по нервите и предпочита да ги превърне във войници, както и става в „The Family III" от 2008 г.

Пърформансите на Марина показват именно един артист в неразрушима връзка със своето изкуство. В пърформанса „The House with the Ocean View", показан през 2002 г. в нюйоркската галерия Sean Kelly Gallery, Марина прекарва 12 дни в декора на издигната от земята тристайна къща. Към земята са спуснати три стълби, чиито стъпала представляват остри ножове. Там Марина пости, спи, къпе се, живее.

В „Nude with Skeleton" голата Марина споделя диханието си със скелет. В „Art must be beautiful" Марина болезнено се разресва безспир с гребени, повтарайки тази фраза. Себенараняването, играта с физическата болка, шегите със смъртта - Марина минава отвъд тези малко или много ограничавани художествени похвати. С Робърт Уилсън Абрамович работи по пиесата „The Life and Death of Marina Abramović", чиято премиера ще се случи през 2011 г.

Творчеството на Марина днес е възнаградено посредством монументалната ретроспектива, която организира MoMA  и която тече в момента. Освен инсталация с хронологическа разходка из работата на артистката и илюстриран каталог с аудиозапис на Абрамович, перманентно ще бъдат показвани 5 от нейните ранни пърформанси, този път „играни" от млади танцьори.

Самата Абрамович ще изнесе 11-седмичен пърформанс, при който тя ще седи неподвижно върху стол 5 дни в седмицата по седем часа, уикендите по десет. Ще се осъществи директна комуникация между артист и зрител. В мълчаливото общуване между двамата се споделят идеи за размитата фигура на твореца в съвременното изкуство, за културата на участие, за същността на изкуството като цяло.

Заглавието на ретроспективната изложба - „The artist is present" - придава ново звучене на творбите, преосмисля в нов контекст въпросите за физическите и умствени граници на човека, за времето като трансформираща и възнасяща категория.

В търсене на границите на човешкото, изкуството на Марина Абрамович говори за неудобното през автобиографични препратки, провокирайки с голота, секс, кръв, болка, умора, опасност. Крайната цел е емоционална и духовна трансформация. Каквато е и целта на изкуството като такова.

Изложбата "The artist is present" може да бъде видяна до 31 май в  MoMA. За щастливците, които имат път към Голямата Ябълка, MoMA се намира на  11 West 53 Street, New York.